Посрещнах лятото с огромен огън, китари и пясък в обувките.
Гледах Металика залепена за преградата, а когато се нахилих като тиква на Фил Анселмо от D.O.W.N., той ме посочи и вдигна палец.
Прекарах цяла нощ в палатка, разговаряйки учтиво с един комар, който упорито отказваше да напусне доброволно.
По-голяма част от дните ми минаваха на една полянка, с бира, бамбуково копие, скицник или и трите едновременно, заобиколена от най-страхотните хора. (да бе, за вас говоря ^.^)
Обиколих България на стоп, пях с цяло гърло Sweet Home Alabama насред магистралата и си скъсах дънките на коленете особено автентично, при едно случайно падане.
Пътувах гратис във влака, къпах се с дрехите в морето посред нощ, събирах си камъчета от магистралите, запознах се с толкова нови, интересни хора, прекарвах две-три денонощия в писане, без да спя и...

... и изобщо, беше едно лято тип "Когато рок 'н' ролът беше млад". (=

Сега трябва да кажа нещо мъдро, от рода на "всяко хубаво нещо си има своя край", обаче... по дяволите, никакви краища, обявявам целогодишно лято. И точка по въпроса, ха!